Зеленото богатство и отпускащата простота

От Криси Прахова

Една чаша зелен чай означава гостоприемство, медитация, комфорт, естетизъм.
Много хора все още гледат на чайната церемония като нещо отделно от основния поток на живота, нещо егоцентрично и отнасящо се само до Япония и философията на Дзен. Ритуализираните форми при приготвянето на чая изглеждат лишени от живот, безжизнени и безсмислени. За тези, които са само странични наблюдатели това е истина. Но когато станете част от чая или по-точно когато чаят стане част от Вас, едва тогава можете да разберете, че той е много повече от това което можем да допуснем. Сигурна съм, че дори най-случайният участник в една чайна церемония ще се потопи в мистериозната красота и усещане което надхвърля ежедневния ни опит. Плавните движения при приготвянето на чая ни дават възможност да надзърнем в царство, което рядко ни се отдава да видим.
Тези на вид ритуални форми са част от пътя, път повеждащ ни отвъд ежедневието. Път, водещ ни към една реалност много по-широка и може би много по-реална от нашето собствено ограничено съзнание. Без ритуала, без формата ще ни е трудно да се принесем в тази всеобхващаща реалност при приготвянето на чая на прах /матча/, а поднасянето му и приемането му с благодарност ни повежда в света на хармоничните човешки взаимоотношения.
Движенията на всеки участник в чайната церемония са изчистени от излишна показност и доведени до съвършенство.

Чайната церемония идва от Китай с навлизането на Дзен Будизма и от тогава нейната популярност нараства докато достигне елитарността, на която се радва и до днес.
Човекът, чието име е символ на чайна церемония - Сен но Рикю, започва да сервира чай в много малки стаи, специално построени за такива случаи и изградени от естествени японски материали. Преклонението, което той залага пред непретенциозни на вид материали се спазва и до днес. Изтънчените движения, освобождаването на съзнанието от ежедневните грижи и естетиката, заложени от него са път , който следва всеки гост и домакин.

Японците открили, че ако оставят чайните храсти на сянка, полученият чай става по-сладък. За да произведат по-висококачествен чай като гюокоро, тенча или матча (чаят, използващ се за чайна церемония), чайните храсти трябва да са скрити от достъпа на слънчева светлина. В древността такова засенчване се е постигало с построяването на специални тръстикови покриви. Дори и при днешния, съвременен начин на производство на чая тази технология се спазва, за да са получи качествен чай, към който определено се обръща и медицината. Много хора приемат чая само като ободряваща напитка, но учените все по често доказват ползата му в борбата с много заболявания и стреса. Самото спиране за една чаша чай и временното откъсване от ежедневния водовъртеж ни помага да преодолеем напрежението. Японците са издигнали пиенето на чай до изкуство.
Дори тези, които не практикуват чайна церемония могат да намерят успокоение от ежедневното натоварване в една чаша чай.
Може би чаша ритуално приготвен и изпит чай ще ни помогне да станем по-красиви, толерантни и щастливи.